Възкръсването на България
С решенията на Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) страната е сложена във васални връзки по отношение на султанската власт. Те разрешават на Турция и Великите сили да се намесват в икономическите и суверенните права на княжеството. Ниските митнически бариери разрешават в България гладко да нахлуват задгранични артикули и капитал, които разоряват обичайните български занаяти и нe разрешават на промишлеността да поеме мирис.
Васалитетът заплашва и Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Въпреки че остатъците от държавноправната конструкция на Източна Румелия са премахнати, българският държател продължава да получава на всеки 5 години султански берат за шеф, с цел да му се подсети, че неговият статут на юг от Балкана е на краткотраен шеф, придобил правото на лична уния. Никой не не помни и заплащането на румелийския налог, както и заплащанията и отговорностите по железопътния превоз в страната, който продължава да е непозната благосъстоятелност. Всичко това отваря опцията при политическа дестабилизация на региона да се направи опит за възобновяване на статуквото отпреди 1885 година
Нагнетяването на обстановката ускорява копнежа на българите за цялостна самостоятелност. Тази концепция се образува в края на XIX в., по време на Съединението (1885-1886) и „ българската рецесия “ (1887) се употребява като опит за напън върху Великите сили при разнообразни обстановки. По-късно, през 1897, 1903 и 1907 година, в дипломатическите среди се водят диалози, само че до резултат не се стига...
ДЕМОКРАТИТЕ НА ВЛАСТ
Управляващите в интервала 1903-1908 година стамболовисти укрепват страната и армията и я оставят в положение за дейни дейности на дипломатическата сцена. На 16 януари 1908 година е формирано държавно управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов, което дефинира като своя първостепенна задача постигането на независимостта.
От министрите индивидът с национална популярност и историческо минало е двукратният стамболов министър Иван Салабашев, който има административен опит и в Румелия. Математикът от Пражката политехника постоянно е в публичните каузи, било то като търговец, фи нансист или депутат.
Първата роля е непокътната за министър-председателя Александър Малинов, който заема мястото на починалия Петко Каравелов. Вторият министър-председател, роден в Бесарабия, е юрист от Киевския университет (известен като държавен обвинител против министрите от кабинета на Т. Иванчов – В. Радославов), с къс депутатски мандат през 1901 година Така стартира кариерата на един уверен демократ, последовател на конституционното устройство, и на единствения българин, който има в биографията си пет указа за назначение като министър-председател. Двама генерали поемат две значими министерства - външното от ген. Ст. Паприков, а военното от героя от Съединението и Сръбско-българската война ген. Д. Николаев, с цел да се подчертае приемствеността в политиката на партията със Съединението. Трима млади - Т. Кръстев, Н. Мушанов и М. Такев, поемат правосъдното, просветното и вътрешното ведомство.
Национализмът в редиците на демократите е безспорен. Първоначално – сдържан, само че от началото на новия век все по-краен, на моменти даже ксенофобски. Но тази позиция, както и несъмнената им активност срещу клаузите на Берлинския контракт, ги прави комфортни за нанасяне на следващия удар против трактата за реализирането на бленуваната фантазия – цялостен народен суверенитет.
КРИЗАТАПрез лятото на същата година последователно назряват условия за реализация на тази цел. На 11 юли 1908 година в Турция е осъществен така наречен младотурски прелом. Младотурците правят редица дейности в посока демократизиране на империята, само че в същото време се ускорява националистическата агитация и репресивността към малцинствата. В София схващат, че концепцията за реализиране на автономност за Македония се отдалечава, и държавното управление минава към решителни дейности.
На 30 август 1908 година българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Стефанов Гешов е подценен от протокола на Високата врата и не е поканен на банкет при великия везир. На 1 септември Иван Гешов е отзован. Турският представител в София също се прибира в столицата на империята. Ескалацията на напрежението нараства.
На 5 против 6 септември избухва стачка по железопътната линия Белово–Свиленград, която е благосъстоятелност на Турция, само че е предадена за употреба на така наречен Компания за източните железници. Правителството употребява стачката и с претекст възобновяване на придвижването сред Източна и Западна Европа, а в действителност с цел да ликвидира тази непозната благосъстоятелност върху българската територия, на 9 септември окупира линията. Под надзор е сложена и железопътната линия Т. Сеймен–Ямбол, предоставена за ръководство на същата компания през 1899 година
Българското държавно управление подхваща сондажи за признание на независимостта на страната, без да се стига до едностранно нарушение на Берлинския контракт. Княз Фердинанд I отива във Виена, която обмисля да анексира Босна и Херцеговина, получени от Берлинския контракт като територии под окупационно ръководство. Франция, заплетена в мароканската рецесия, също поглежда към България, тя има интерес от спор, който да отклони вниманието от нейните проблеми. Руската империя също не е безразлична към събитията на Балканския полуостров. Всяка смяна тук без присъединяване на империята се преглежда в Петербург като посягане върху съветските ползи. Русия не е съперник на независимостта, само че желае да обвърже българските дейности с анексията на Босна и Херцеговина и с реализиране на прерогативи в региона на Проливите...
Докато княз Фердинанд I се колебае и продължава своя престой във Виена, кабинетът взема решение да работи, като разгласи независимостта на 20 септември. Князът е заставен да се върне по най-бързия метод. На 22 септември 1908 година в остарялата столица Търново князът и държавното управление по церемониален метод афишират българската самостоятелност от турския султан. Страната става „ царство “, а княз Фердинанд I приема купата „ цар на българите “.
ЗАЩИТАТАВестта за българската самостоятелност не е призната задушевно в европейските столици, защото съответствува с окончателната анексия на ръководените от 1878 година от Виена Босна и Херцеговина. Макар да упрекват България, че е предизвикала рецесията, всички дипломати знаят, че Австро-Унгария авансово е уведомила другите сили, че ще извърши анексията, а България се промъква във времевия континуум сред известието от австрийска страна и последвалото обществено анексиране.
Приключва и самостоятелният статут на остров Крит, откакто локалният парламент, определен под европейски надзор, афишира присъединението си към Гърция. От балканските страни най-засегнати се усещат Сърбия и Черна гора, защото не извличат изгода от рецесията, а фантазията им да си обезпечат изход на Адриатическо море не се случва.
Високата врата демонстрира нападателни планове, тъй като нито една от Великите сили не застава зад търновския акт. Българското държавно управление обаче заема твърда позиция, защото схваща, че в случай че покаже непреклонност, има опция силите да потърсят вид за излизане от рецесията. Министър-председателят Ал. Малинов декларира, че при нужда ще водим война до „ последна капка кръв “. Нещо повече – държавното управление пристъпва към готовност на Тунджанската дивизия. Частичното събиране на въоръжени запасняци разтревожва Великите сили, които нямат желание да водят война в този миг заради неподготвеността си за ново преразпределение на сферите на въздействие.
ТЕЖКИ ПРЕГОВОРИНа 14 октомври 1908 г. Англия, Франция и Русия, подкрепени от Германия и Италия, връчват групова нота на българското държавно управление, в която се упорства да демобилизира армията си и да се пристъпи към директни договаряния с Цариград. Българското държавно управление се съгласява и за турската столица отпътува министър Андрей Ляпчев. Всъщност до този миг събитията се развиват доста сходно с тези от времето на Съединението 1885/1886 година и в София са наясно, че рецесиите на полуострова имат дългогодишен темперамент и ще са нужни няколко месеца, с цел да се реализира позволение. Затова не форсират събитията, разчитайки, че и в този момент ще се откри успешен излаз.
Турция е посъветвана да стартира договаряния, само че нейните първични позиции надвишават рационалното, като се простират от големи компенсационни суми - 640 милиона франка, до териториални отстъпки от страна на България, включващи цяла Източна Румелия или най-малко Бургас. Повечето от десетте претенции на Високата врата са отхвърлени, като българското държавно управление се съгласява да заплати отплата за източните железници и източнорумелийския налог на стойност от 57 500 000 франка. В хода на договарянията българската позиция стига до тавана на своите отстъпки – 82 милиона франка против неотложно признание на независимостта. Турция смъква надалеч под първичните си равнища и се стопира на сумата 125 милиона франка. От този миг и двете страни отхвърлят смяна в своите позиции, само че стъпили въз основата на договарянията, и двете чакат да се откри излаз.
Изправени пред заплахата да получат още един сериозен удар върху своя авторитет на Балканите, съветските дипломати се включват в дипломатическата игра и поемат самодейността да изведат договарянията от мъртвата точка. Русия предлага да поеме разликата в препоръчаните суми за сметка на турските отговорности към Русия, които са несъбираема контрибуция от войната през 1877-1878 година Петербург отписва дълг, който така и така е несъбираем, и чака да получи действителни пари от България.Но на вятъра - София ги няма, което кара държавното управление в Петербург да отпусне средствата под формата на заем при ниска рента. Това е единственият заем с висока директна възвръщаемост след 1888 година, защото прави страната притежател на 309 км жп линии и освобождава фиска от отговорностите по румелийския дълг, които всяка година натоварват бюджета. А в исторически проект, след експлоадирането на международната война, негово погашение е прекъснато, а след болшевишката гражданска война и е анулиран, защото последните не признават нито задълженията, нито отговорностите на империята.
НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯВ средата на април 1909 година българското и турското държавно управление подписват окончателния протокол, с който уреждат всички противоречиви моменти. България получава нужните ноти от Великите сили, с които се признава българската самостоятелност. Големите енциклопедии неслучайно слагат 1909 година като начало на модерната и самостоятелна България. Изчезва и последната автономност, която произлиза от Отоманската империя. Така решенията, които лимитират икономическия и политическия суверенитет на страната, отиват в историята. От контракта остават единствено клаузите, които дефинират територията на страната, която към този момент равноправно може да води своята политика.
Следват стъпки за уеднаквяване на новия статус на родната дипломация. Всички агентства
прерастват в легации, с което българските дипломатически представители се изравняват по сан със своите сътрудници. Фердинанд I прави ред визити, самобитен „ тур на аплодисменти ”, с цел да се показа като легален български цар след 513 години. Ръкоплясканията са повече протоколни, само че всички би трябвало да признаят, че пророкуванията, направени, когато той идва в София, че скоро ще бъде изпъден, не се сбъдват и тези, които години му отхвърлят каквото и да е внимание, в този момент би трябвало да го посрещат като коронован и изцяло самостоятелен държател.
България прави още една стъпка – смяна в главния закон на страната, която дефинитивно узаконява новия юридически статус на страната.
Обявяването на независимостта е акт с непреходно значение. Тридесет години след възобновяването на българската държавност младото княжество съумява да се еманципира дефинитивно в европейската общественост, да се изравни с останалите страни в стопански, юридически и политически смисъл. България получава своето дефинитивно самопризнание, без да употребява военни средства, което доста облекчава националното й развиване, защото всички останали балкански страни реализират своята самостоятелност след военни интервенции. След този миг българската страна към този момент може да се заеме с централния въпрос на своята политика – националното обединяване.
публикацията е оповестена в Списание 8, брой 10/2020 г.
Васалитетът заплашва и Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Въпреки че остатъците от държавноправната конструкция на Източна Румелия са премахнати, българският държател продължава да получава на всеки 5 години султански берат за шеф, с цел да му се подсети, че неговият статут на юг от Балкана е на краткотраен шеф, придобил правото на лична уния. Никой не не помни и заплащането на румелийския налог, както и заплащанията и отговорностите по железопътния превоз в страната, който продължава да е непозната благосъстоятелност. Всичко това отваря опцията при политическа дестабилизация на региона да се направи опит за възобновяване на статуквото отпреди 1885 година
Нагнетяването на обстановката ускорява копнежа на българите за цялостна самостоятелност. Тази концепция се образува в края на XIX в., по време на Съединението (1885-1886) и „ българската рецесия “ (1887) се употребява като опит за напън върху Великите сили при разнообразни обстановки. По-късно, през 1897, 1903 и 1907 година, в дипломатическите среди се водят диалози, само че до резултат не се стига...
ДЕМОКРАТИТЕ НА ВЛАСТ
Управляващите в интервала 1903-1908 година стамболовисти укрепват страната и армията и я оставят в положение за дейни дейности на дипломатическата сцена. На 16 януари 1908 година е формирано държавно управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов, което дефинира като своя първостепенна задача постигането на независимостта.
От министрите индивидът с национална популярност и историческо минало е двукратният стамболов министър Иван Салабашев, който има административен опит и в Румелия. Математикът от Пражката политехника постоянно е в публичните каузи, било то като търговец, фи нансист или депутат.
Първата роля е непокътната за министър-председателя Александър Малинов, който заема мястото на починалия Петко Каравелов. Вторият министър-председател, роден в Бесарабия, е юрист от Киевския университет (известен като държавен обвинител против министрите от кабинета на Т. Иванчов – В. Радославов), с къс депутатски мандат през 1901 година Така стартира кариерата на един уверен демократ, последовател на конституционното устройство, и на единствения българин, който има в биографията си пет указа за назначение като министър-председател. Двама генерали поемат две значими министерства - външното от ген. Ст. Паприков, а военното от героя от Съединението и Сръбско-българската война ген. Д. Николаев, с цел да се подчертае приемствеността в политиката на партията със Съединението. Трима млади - Т. Кръстев, Н. Мушанов и М. Такев, поемат правосъдното, просветното и вътрешното ведомство.
Национализмът в редиците на демократите е безспорен. Първоначално – сдържан, само че от началото на новия век все по-краен, на моменти даже ксенофобски. Но тази позиция, както и несъмнената им активност срещу клаузите на Берлинския контракт, ги прави комфортни за нанасяне на следващия удар против трактата за реализирането на бленуваната фантазия – цялостен народен суверенитет.
КРИЗАТАПрез лятото на същата година последователно назряват условия за реализация на тази цел. На 11 юли 1908 година в Турция е осъществен така наречен младотурски прелом. Младотурците правят редица дейности в посока демократизиране на империята, само че в същото време се ускорява националистическата агитация и репресивността към малцинствата. В София схващат, че концепцията за реализиране на автономност за Македония се отдалечава, и държавното управление минава към решителни дейности.
На 30 август 1908 година българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Стефанов Гешов е подценен от протокола на Високата врата и не е поканен на банкет при великия везир. На 1 септември Иван Гешов е отзован. Турският представител в София също се прибира в столицата на империята. Ескалацията на напрежението нараства.
На 5 против 6 септември избухва стачка по железопътната линия Белово–Свиленград, която е благосъстоятелност на Турция, само че е предадена за употреба на така наречен Компания за източните железници. Правителството употребява стачката и с претекст възобновяване на придвижването сред Източна и Западна Европа, а в действителност с цел да ликвидира тази непозната благосъстоятелност върху българската територия, на 9 септември окупира линията. Под надзор е сложена и железопътната линия Т. Сеймен–Ямбол, предоставена за ръководство на същата компания през 1899 година
Българското държавно управление подхваща сондажи за признание на независимостта на страната, без да се стига до едностранно нарушение на Берлинския контракт. Княз Фердинанд I отива във Виена, която обмисля да анексира Босна и Херцеговина, получени от Берлинския контракт като територии под окупационно ръководство. Франция, заплетена в мароканската рецесия, също поглежда към България, тя има интерес от спор, който да отклони вниманието от нейните проблеми. Руската империя също не е безразлична към събитията на Балканския полуостров. Всяка смяна тук без присъединяване на империята се преглежда в Петербург като посягане върху съветските ползи. Русия не е съперник на независимостта, само че желае да обвърже българските дейности с анексията на Босна и Херцеговина и с реализиране на прерогативи в региона на Проливите...
Докато княз Фердинанд I се колебае и продължава своя престой във Виена, кабинетът взема решение да работи, като разгласи независимостта на 20 септември. Князът е заставен да се върне по най-бързия метод. На 22 септември 1908 година в остарялата столица Търново князът и държавното управление по церемониален метод афишират българската самостоятелност от турския султан. Страната става „ царство “, а княз Фердинанд I приема купата „ цар на българите “.
ЗАЩИТАТАВестта за българската самостоятелност не е призната задушевно в европейските столици, защото съответствува с окончателната анексия на ръководените от 1878 година от Виена Босна и Херцеговина. Макар да упрекват България, че е предизвикала рецесията, всички дипломати знаят, че Австро-Унгария авансово е уведомила другите сили, че ще извърши анексията, а България се промъква във времевия континуум сред известието от австрийска страна и последвалото обществено анексиране.
Приключва и самостоятелният статут на остров Крит, откакто локалният парламент, определен под европейски надзор, афишира присъединението си към Гърция. От балканските страни най-засегнати се усещат Сърбия и Черна гора, защото не извличат изгода от рецесията, а фантазията им да си обезпечат изход на Адриатическо море не се случва.
Високата врата демонстрира нападателни планове, тъй като нито една от Великите сили не застава зад търновския акт. Българското държавно управление обаче заема твърда позиция, защото схваща, че в случай че покаже непреклонност, има опция силите да потърсят вид за излизане от рецесията. Министър-председателят Ал. Малинов декларира, че при нужда ще водим война до „ последна капка кръв “. Нещо повече – държавното управление пристъпва към готовност на Тунджанската дивизия. Частичното събиране на въоръжени запасняци разтревожва Великите сили, които нямат желание да водят война в този миг заради неподготвеността си за ново преразпределение на сферите на въздействие.
ТЕЖКИ ПРЕГОВОРИНа 14 октомври 1908 г. Англия, Франция и Русия, подкрепени от Германия и Италия, връчват групова нота на българското държавно управление, в която се упорства да демобилизира армията си и да се пристъпи към директни договаряния с Цариград. Българското държавно управление се съгласява и за турската столица отпътува министър Андрей Ляпчев. Всъщност до този миг събитията се развиват доста сходно с тези от времето на Съединението 1885/1886 година и в София са наясно, че рецесиите на полуострова имат дългогодишен темперамент и ще са нужни няколко месеца, с цел да се реализира позволение. Затова не форсират събитията, разчитайки, че и в този момент ще се откри успешен излаз.
Турция е посъветвана да стартира договаряния, само че нейните първични позиции надвишават рационалното, като се простират от големи компенсационни суми - 640 милиона франка, до териториални отстъпки от страна на България, включващи цяла Източна Румелия или най-малко Бургас. Повечето от десетте претенции на Високата врата са отхвърлени, като българското държавно управление се съгласява да заплати отплата за източните железници и източнорумелийския налог на стойност от 57 500 000 франка. В хода на договарянията българската позиция стига до тавана на своите отстъпки – 82 милиона франка против неотложно признание на независимостта. Турция смъква надалеч под първичните си равнища и се стопира на сумата 125 милиона франка. От този миг и двете страни отхвърлят смяна в своите позиции, само че стъпили въз основата на договарянията, и двете чакат да се откри излаз.
Изправени пред заплахата да получат още един сериозен удар върху своя авторитет на Балканите, съветските дипломати се включват в дипломатическата игра и поемат самодейността да изведат договарянията от мъртвата точка. Русия предлага да поеме разликата в препоръчаните суми за сметка на турските отговорности към Русия, които са несъбираема контрибуция от войната през 1877-1878 година Петербург отписва дълг, който така и така е несъбираем, и чака да получи действителни пари от България.Но на вятъра - София ги няма, което кара държавното управление в Петербург да отпусне средствата под формата на заем при ниска рента. Това е единственият заем с висока директна възвръщаемост след 1888 година, защото прави страната притежател на 309 км жп линии и освобождава фиска от отговорностите по румелийския дълг, които всяка година натоварват бюджета. А в исторически проект, след експлоадирането на международната война, негово погашение е прекъснато, а след болшевишката гражданска война и е анулиран, защото последните не признават нито задълженията, нито отговорностите на империята.
НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯВ средата на април 1909 година българското и турското държавно управление подписват окончателния протокол, с който уреждат всички противоречиви моменти. България получава нужните ноти от Великите сили, с които се признава българската самостоятелност. Големите енциклопедии неслучайно слагат 1909 година като начало на модерната и самостоятелна България. Изчезва и последната автономност, която произлиза от Отоманската империя. Така решенията, които лимитират икономическия и политическия суверенитет на страната, отиват в историята. От контракта остават единствено клаузите, които дефинират територията на страната, която към този момент равноправно може да води своята политика.
Следват стъпки за уеднаквяване на новия статус на родната дипломация. Всички агентства
прерастват в легации, с което българските дипломатически представители се изравняват по сан със своите сътрудници. Фердинанд I прави ред визити, самобитен „ тур на аплодисменти ”, с цел да се показа като легален български цар след 513 години. Ръкоплясканията са повече протоколни, само че всички би трябвало да признаят, че пророкуванията, направени, когато той идва в София, че скоро ще бъде изпъден, не се сбъдват и тези, които години му отхвърлят каквото и да е внимание, в този момент би трябвало да го посрещат като коронован и изцяло самостоятелен държател.
България прави още една стъпка – смяна в главния закон на страната, която дефинитивно узаконява новия юридически статус на страната.
Обявяването на независимостта е акт с непреходно значение. Тридесет години след възобновяването на българската държавност младото княжество съумява да се еманципира дефинитивно в европейската общественост, да се изравни с останалите страни в стопански, юридически и политически смисъл. България получава своето дефинитивно самопризнание, без да употребява военни средства, което доста облекчава националното й развиване, защото всички останали балкански страни реализират своята самостоятелност след военни интервенции. След този миг българската страна към този момент може да се заеме с централния въпрос на своята политика – националното обединяване.
публикацията е оповестена в Списание 8, брой 10/2020 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ